Какво представлява самият процес „шлайфане” – машинно отнемане с помощта на твърди диамантени инструменти /дискове/ на част от горния слой на настилката. Дали шлайфането ще бъде дълбочинно или фино зависи от дебелината на слоя мрамор или мозайка, който ще бъде отнет от повърхността на настилката. Когато няма разлика в нивата между отделните плочи, нито дълбоко поели в настилката замърсявания не се налага дълбочинна обработка – в много случаи отнемане на 1мм. или дори по-малко е достатъчно за възстановяване на цвета. Пред вид ,че при шлайфането се търси сваляне на определено количество материал се използват диамантени тела с висока абразивност, които оставят повърхността в „суров” вид – от тук идва необходимостта от следващото действие при обработката – полиране.
За разлика от шлайфането на мрамор или мозайка, процеса на полиране не е свързан с отнемане от нивото , основната му роля е заглаждане на повърхността след по-грубата машинна обработка. От степента на полиравка зависят гланца и блясъка на настилката.Самият процес на полиране представлява няколко кратна обработка с намаляващи по абразивност инструменти до постигане на максимална гладкост на повърхността. Т.н. „огледален ефект” при каменните подове се получава благодарение на тяхното високо ниво на полировка.Различните емулсии /импрегнанти, кристализатори, др./, които в последствие се нанасят върху обработената повърхност могат да подсилят нейният блясък, но основен фактор си остава степента на полиране. Обикновено шлайфането и полирането на мрамор, мозайка или др. вид естествени подове е един процес , но има и не малко случаи, при които настилката позволява да бъде извършено само полиране – „преполиране”.Когато фабричният гланц съществува, няма замърсявания в дълбочина или неравности е възможна по-фина обработка, която ще е достатъчна за освежаването на материала.